Последните ѝ думи, написани с големи букви, били „Мокро, дъжд…“ – малко преди да поеме дъх за последен път в Правителствена болница.
Катя Паскалева се ражда на 18 септември 1945 г. в Петрич, но цялото ѝ детство минава в Перник. Самата ѝ кариера започва с участието в самодейния театър, в който играят нейният баща и близки негови приятели. Седемгодишна е, когато се превъплъщава в образа на момче, син на партизанка.
Във ВИТИЗ я приемат през 1963-а. Тогава тя става част от имената, дали облик на българското съвременно кино и театър: Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Марин Янев, Милен Пенев, Соня Маркова, Елена Райнова, Меглена Караламбова, Пламен Дончев…
За голямата си любов Георги Божилов-Слона се омъжва малко преди да завърши днешната Театрална академия. Разпределена е чак в Добрич, но Слона заминава с нея. Споделят общия си живот в бедност, но с много обич. После, когато заминават за Пловдив, бохемата нахлува с пълна сила в техните дни и нощи. В допълнение Катя се снима гола в „Козият рог“. С това тя става първата българска актриса, която застава пред камера без дрехи.
Преди филма вече е снимала епизодични роли в „Понеделник сутрин“, „Отклонение“, „Скорпион срещу дъга“ и „Краят на песента“. Последната лента е по сценарий на Николай Хайтов и именно той настоява тя да да изпълни ролята на Мария в „Козият рог“, създаден по неговите „Диви разкази“. Тази роля ѝ носи международно признание – освен наградата за женска роля в Панама и „Фемина“ в Брюксел, тя печели и отличието за принос в развитие на световното кино в Карлови Вари.
След това Катя Паскалева буквално снима филм след филм. Стават над 50 в кариерата ѝ, а измежду тях са лентите „Бялата одисея“ (1973), „Голямата победа“ (1973), „Мъже без работа“ (1973), „Нона“ (1973), „Спомен“ (1974) „Иван Кондарев“ (1974), тв сериала „На живот и смърт“ (1974, „Вилна зона“ (1975), „Катина“ (1976), „Вината“ (1976), „Лъжовни истории“ (1977), „Матриархат“ (1977) и др.
Вторият ѝ съпруг, режисьорът Иван Росенов, ще си спомни за нея: „Не примаше халтури и никога не участва в скечове от естрадата и развлекателното шоу“. Двамата са заедно от 1979-а.
Катя и Иван Росенов заживяват заедно през 1979 г. Това е време за активна творческа работа и Паскалева заснема филмите „Слънчев удар“ (1977), „Звезди в косите, сълзи в очите“ (1977), „Всички и никой“ (1978), „Бумеранг“ (1979), „Бедният Лука“ (1979), „Елегия“ (1982), „Най-тежкият грях“ (1982), „Равновесие“ (1983).
Когато болестта напредва и Катя Паскалева не е в състояние повече да говори, започва да записва мислите си на листчета. Те стават основа за томчето „Книжни квадратчета“, в което съпругът ѝ Иван Росенов ги събира на едно място, след като Катя умира. В „Книжни квадратчета“ четем: „Явно накрая човек изпада в особен вид логорея, смята, че всичко, което казва, е фатално значимо за света!“.
За нея журналистът Георги Тошев ще напише в книгата си „Катя Паскалева. Жените в мен“: „ТЯ никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си „сгъната“. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещава само на сцената и снимачната площадка. В живота е обикновена. Плаха. Понякога нерешителна и свита. Нищо в нея не издава таланта ѝ на филмова звезда. Играта е най-добрият ѝ приятел. Дива, интелигентна, гражданка, еснафка, самотница, момиче, старица или майка.“
Катя Паскалева си отиде на днешната дата, 23 юли, през 2002 година.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/