Елисавета БАГРЯНА: Аз обичам самата любов

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Почитаме паметта на българската поетеса с три нейни стихотворения

Елисавета Багряна се ражда на 29 април през 1893 година. Появата ѝ на литературния небосклон е ярка и неугасваща. Мечтателна и земна, вглъбено мъдра и поривиста, тя разчупва представите за покорната жена, окована от присъщите за времето ѝ порядки и със спонтанна дързост и овладян творчески порив решително налага правото на жената на независимост и щастие като квободна личност.

Поетесата умира в София на днешния ден, 23 март, през 1991 година, но със сигурност остава в народната помет.

Да си припомним три от стихотворенията на Багряна:

АПРИЛ

Слънчев сноп от прозореца влиза,

цветен сняг е земята покрил

като с брачна, данетелена риза —

дойде неусетно април.

 

Бог е мъдър и благ и прощава

всяка пролет на грешния свят.

А печлите сега опрашават

медоносния ябълков цвят.

 

Вечер лъха презморския вятър,

който всичките пъпки разви.

Аз обичам безумно и свято —

бог сърцето ми благослови.

 

Но е моята страст негасима

и безмълвен е жадния зов —

че той няма ни образ, ни име:

аз обичам самата любов.

 

ЛЮБОВ

Кой си ти, на моя път застанал,

моя сън от клепките прогонил,

моя смях от устните откъснал?

И магия някаква ли стана?

Виждам те на старите икони,

чувам те в съня си нощем късно:

гледаш ме с очи на похитител,

а в гласа ти всеки звук ме гали.

Кой си ти, в духа ми смут запалил –

Мефистотел ли, или Кръстител?

А сърцето мое доверчиво

пее – птичка в разцъфнала градина,

пее – и нарича те: Любими.

И покорна, шепна аз щастлива,

както на Исуса – Магдалина:

– Ето моите ръце – води ме!

 

УНЕС

Говорù, говорù, говорù! –

аз притварям очи и те слушам:

– Ето, минахме сънни гори

и летим над морета и суша…

 

Вляво кървава вечер гори,

вдясно тъмни пожарища пушат.

Де ще стигнем, кога зазори?

Този път накъде лъкатуши?

 

Там ли, дето свободни ще бдим

и ще бъдем два пламъка слети,

и в нощта, сред безбройни звезди,

като двойна звезда ще засветим?

– Ти не знаеш? Аз също не знам –

но води ме, води ме натам!

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Жан Габен и Марлене Дитрих – любов до последен дъх

На днешната дата, 17 май, през 1904 година се ражда Жан Габен – мъжът, в когото Марлене Дитрих остава влюбена до края на живота...

Ъруин Шоу: Луди има навсякъде, даже и в лудницата

Ъруин Шоу е псевдонимът на американскя писател, драматург и сценарист от еврейски произход Ъруин Гилберт Шамфоров. Роден е на 27 февруари през 1913 година...

Джим Хенсън – мъжът с душа на дете

На 24 септември 1936 година в Грийнвил, щата Мисисипи, се ражда Джеймс Мори Хенсън (Джим Хенсън), "бащата на Мъпетите", най-прочутият кукловод и майстор на...

Алис Мънро: Това е животът. Не можеш да го победиш.

На 92 години почина писателката, носителка на Нобелова награда за литература, Алис Мънро. Тя запази дискретния си начин на живот независимо от множеството литературни признания,...

Световноизвестен цигулар се възхити от най-новите акварели на Вежди Рашидов

Световноизвестният български цигулар Марио Хосен, който е за няколко дни в София, вчера гостува специално в Арт галерия Vejdi и успя не само да...