Изтъкнатият македонски писател Луан Старова е известен и у нас с романите си от т.нар. „Балканска сага“, всеки от тях самостоятелен, но разказващ за балканската съдба. „Границата” (изд. „Изида”, превод Мариян Петров) е фокусиран върху предизвикателството и екзистенциалната среда на границите, на многократно мултиплицираните (макар и понякога невидими отвън) идентичности. Франц Кафка, който например има сходна съдба (евреин, пишещ на немски и живеещ в Прага),търси своето спасително убежище в онази безгранична творческа свобода, която му дава изкуството. Ето защо твърдението му, че „Литературата е атака на границите!“, намира отзвук в 21-ви век, още в началото на романа на Старова: „И тази мисия не беше лесна, с писането си трябваше да атакувам тази проклета гранична линия от всички страни.“
Феноменът на границата, както смята Луан Старова, е сравнително нова идея на Балканите, които преди това за дълъг период от пет века са обединени под властта на Османската империя.
Образът на границата е неразривно свързана обсебващата тема за подвижните огнища, трансгенерационната конфронтация и справянето с постоянната миграция, с хроничния характер на бежанците. Балканът е маркиран сам по себе си като регион, травматизиран от постоянните заплахи от разселвания, принудителни преселения, наложена отвън мобилност, поради което единствената символично запазена връзка с изоставените огнища са само малките и лесно преносими предмети, като ключове или снимки, които не се нуждаят от твърде много място по време на преместване.
Ето защо вмъкнатите снимки от семейния разказ на Старова имат особена стилистична, но и автентична роля за укрепване на автофикционалната основа на самото произведение – героите да придобият реален образ.
„Границата“ е роман, който провокира човешко разбиране и топло състрадание към Другия.
На заглавната снимка: В премиерата на книгата се включиха преводачът Мариян Петров и Дита Старова-Керими, дъщеря на Луан Старова
ARTDAY.BG
