За изобретател на пъзелите във вида, в който ги познаваме днес, се смята английския дърворезбар и картограф Джон Спилсбъри.
Освен че е приятно занимание и любимо хоби на много хора, реденето на пъзели носи редица ползи за мозъка. То е своеобразна тренировка и „гимнастика“, която стимулира и води до подобряване на редица негови функции.
Проучване на Макартър доказва, че при възрастните то намалява риска от заболявания на мозъка като болестта на Алцхаймер, деменция, загуба на паметта. Това е така, защото в тази дейност активно участват и двете мозъчни полукълба – както дясното, което отговаря за емоциите и въображението ни, така и лявото, което отговаря за логическото ни мислене. Съвместната работа на двете полукълба подобрява когнитивната функция. По време на редене на пъзел се активира и тилният лоб, с чиято помощ мозъкът „свързва“ цветовете и формите, обработвайки изображенията.
Реденето на пъзели стимулира и подобрява способността ни да научаваме и разбираме, а също така и паметта и пространственото ни мислене. Това любимо занимание стимулира производството на допамин, който регулира настроението, концентрацията и мотивацията и подпомага паметта и моторните умения. Подобрената концентрация, от своя страна, многократно увеличава производителността ни като цяло.
При децата реденето на пъзели развива координацията око-ръка, общата и фината моторика, когнитивните умения като разбиране на света около нас, разпознаване на форми, памет, способност за справяне с проблеми, а също и поставяне на цели, концентрация, мотивация, търпение и постоянство. Когато заниманието се практикува от няколко души едновременно, то подобрява взаимоотношенията и способността за сътрудничество и работа в екип. Не на последно място, реденето на пъзели действа успокояващо и е чудесно средство против стрес за големи и малки Знайковци и Знайки.
Учени от Университета в Мичиган дори установяват, че реденето на пъзели по 25 минути всеки ден може да увеличи коефициента на интелигентност с 4 точки.
ARTDAY.BG
