Миряна Башева: Добро утро и сбогом, моя трудна любов

Миряна Башева е родена в София на 11 февруари 1947 г. Завършила руска гимназия и английска филология, без да се дипломира. Прописала поезия сравнително късно – след 23-та си година. Първата ѝ стихосбирка е “Тежък характер”. Много от стиховете ѝ са популярни песни – “Дано” на Богдана Карадочева, “Тежък характер” на Йорданка Христова, “Как си ти” на братя Аргирови, “Булевардът” на Михаил Белчев… Работила е като сътрудник в списание “Отечество”, Българската национална телевизия, Студията за игрални филми “Бояна”, списание “Факел”. След 1989 г. е редактор във вестниците “24 часа” и “Сега”.

Макар нестандартна и да си пада малко хулиганка, Башева никога не е била маргинал – талантът ѝ е високо ценен. „Това, че съм израсла сред книги и съм се влияла повече от книги, отколкото от житейски факти, е и добре, защото така оставаш по-нравствен, но е и зле, тъй като по-тежко се изживява сблъсъкът с грубата житейска проза“ – споделя поетесата. „Любовта винаги еднакво ще ви пречи и ще ви помага, независимо от възрастта.“

Поетесата ни напусна на 12 юли 2020 г.

Представяме ви три стихотворения на Миряна Башева:

МАЙСТОРА И МАРГАРИТА

Развяла риза на усмирител,
съдбата бодро размахва бича.
Няма го Майстора, Маргарита.
Няма да има притча.

Ще има най-нормална халтура.

Това е факт и не е секретен.

Факт: дяволът е морален урод,

а ти си просто Гретхен.

Висока лудост не съществува.

(Имало, казват – луди зодии…)

А любовта е бездарен увод

в шедьовъра за развода.

Заела пост и поза на ритор,

прозата се преправя на притча.

Няма го Майстора!

Маргарита,

още ли го обичаш?

ГОРДЕЛИВИТЕ

Горделивите –

ние –

не питаме никога.

В резултат –

емболия

от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!

Няма противоядия.

Мълчаливо, но царствено

умираме. Млади.

(Моя гордост и бич мой,

мразен, неминуем,

как да кажа „обичам“?

Може някой да чуе!)

Горделивите –

ние –

живеем от болката.

Ех, понякога пием

един за друг.

Толкова.

ТЕЖЪК ХАРАКТЕР

Като камък на шия,

като белег от нож,

като черна шамия,

като стар меден грош

все те нося по мене,

нищо, че ми тежиш,

от глава до колене

нищо, че ме болиш!

Като знак за магия,

като биле за жар,

като люта ракия,

като бял хвърлен зар –

цял живот – студ и огън,

клетва и благослов,

добро утро и сбогом,

моя трудна любов.

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/