Най-трудната прошка

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Притча в деня на Сирни Заговезни

Живял едно време човек, на който като му дошло времето и умрял. Огледал се и много се учудил. Тялото му лежало на леглото, а у него останала само една душа. Голичка, прозрачна и всичко се виждало като на длан. Разстроил се човека – без тяло станало някак си неприятно и неуютно.

Всички мисли плавали в душата му като разноцветни рибки. Всичките му спомени лежали на дъното на душата му – взимай и разглеждай. Сред тези спомени имало красиви и хубави, такива, които ти е приятно да разгледаш. Но имало и такива, от които на самия човек да му стане страшно и противно. Опитал се да изхвърли от душата си лошите спомени, но не се получило. Тогава той се постарал да сложи отгоре по-симпатичните спомени. И тръгнал по определената му пътека.

Бог само погледнал човека и нищо не казал. Човекът решил, че Бог в бързината не е забелязал другите му спомени, зарадвал се и се отправил в рая, тъй като Бог не затворил вратите на рая пред него.

Минало време, трудно може да се каже колко, тъй като там, където попаднал човека, времето вървяло не както на Земята. И човекът се върнал назад, към Бога.

– Защо се върна? – попитал го Бог. – аз не ти затворих вратите на рая.

– Господи, не ми е добре в твоя Рай. – казал човека. – Страхувам се да направя и крачка – малко е хубавото в моята душа и не може да се прикрият глупостите, които съм вършил. Страхувам се, че всички виждат колко съм лош.

– А какво искаш? – попитал Бог, доколкото той е творец на времето и има от него достатъчно, за да отговори на всеки.

– Ти си могъщ и милосърден, – казал човека. – Ти видя каква е душата ми, но не ме спря, когато се опитвах да скрия греховете си. Съжали ме, прибери от душата ми всичко лошо.

– Аз очаквах съвсем друга молба, – отговорил Бог. – Но ще направя това, което искаш.

И Бог взел от душата му всичко, от което се срамувал човека. Премахнал от паметта му предателствата и измените, страхливостта и подлостите, лъжите и клеветите, алчността и мързела. Но забравил за ненавистта, човекът забравил и за любовта, забравил за своите падения, забравил и за своите полети. Душата стояла пред Бога празна – много по-празна от мига, когато човекът се появил на света.

Но Бог бил милосърден и върнал всичко обратно в душата. И тогава човекът отново попитал:

– Какво да правя, Господи? Ако доброто и злото в мен са така преплетени, къде да ходя? В Ада ли?

– Върни се в рая, – отговорил Творецът, – аз не съм създавал нищо друго освен рая, а Ада ти го носиш в себе си.

И човекът се върнал в рая, но минало време и той отново застанал пред Бога.

– Господи! – казал човека. – Не ми е добре в твоя Рай. Ти си могъщ и милосърден. Съжали ме и ми прости греховете.

– Аз очаквах съвсем друга молба, – отговорил Бог. – Но ще направя така, както искаш.

И Бог простил всичко, което човекът е извършил. И човекът се върнал в рая. Но минало време и той отново се върнал и застанал пред Бога.

– Какво искаш сега? – попитал Бог.

– Господи! – казал човекът. – Не ми е добре в твоя Рай. Ти си всемогъщ и милосърден и ми прости. Но аз сам не мога да си простя. Помогни ми!

– Очаквах такава молба, – отговорил Бог. – Но това е камъкът, който не мога да помръдна….

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

ПРИТЧА ЗА НАЙ-ТРУДНАТА ПРОШКА

Живял едно време човек, на който като му дошло времето и умрял. Огледал се и много се учудил. Тялото му лежало на леглото, а у него останала само една душа. Голичка, прозрачна и всичко се виждало като на длан. Разстроил се човека – без тяло станало някак си неприятно и неуютно.

Всички мисли плавали в душата му като разноцветни рибки. Всичките му спомени лежали на дъното на душата му – взимай и разглеждай. Сред тези спомени имало красиви и хубави, такива, които ти е приятно да разгледаш. Но имало и такива, от които на самия човек да му стане страшно и противно. Опитал се да изхвърли от душата си лошите спомени, но не се получило. Тогава той се постарал да сложи отгоре по-симпатичните спомени. И тръгнал по определената му пътека.

Бог само погледнал човека и нищо не казал. Човекът решил, че Бог в бързината не е забелязал другите му спомени, зарадвал се и се отправил в рая, тъй като Бог не затворил вратите на рая пред него.

Минало време, трудно може да се каже колко, тъй като там, където попаднал човека, времето вървяло не както на Земята. И човекът се върнал назад, към Бога.
– Защо се върна? – попитал го Бог. – аз не ти затворих вратите на рая.
– Господи, не ми е добре в твоя Рай. – казал човека. – Страхувам се да направя и крачка – малко е хубавото в моята душа и не може да се прикрият глупостите, които съм вършил. Страхувам се, че всички виждат колко съм лош.
– А какво искаш? – попитал Бог, доколкото той е творец на времето и има от него достатъчно, за да отговори на всеки.

– Ти си могъщ и милосърден, – казал човека. – Ти видя каква е душата ми, но не ме спря, когато се опитвах да скрия греховете си. Съжали ме, прибери от душата ми всичко лошо.
– Аз очаквах съвсем друга молба, – отговорил Бог. – Но ще направя това, което искаш.
И Бог взел от душата му всичко, от което се срамувал човека. Премахнал от паметта му предателствата и измените, страхливостта и подлостите, лъжите и клеветите, алчността и мързела. Но забравил за ненавистта, човекът забравил и за любовта, забравил за своите падения, забравил и за своите полети. Душата стояла пред Бога празна – много по-празна от мига, когато човекът се появил на света.

Но Бог бил милосърден и върнал всичко обратно в душата. И тогава човекът отново попитал:
– Какво да правя, Господи? Ако доброто и злото в мен са така преплетени, къде да ходя? В Ада ли?

– Върни се в рая, – отговорил Творецът, – аз не съм създавал нищо друго освен рая, а Ада ти го носиш в себе си.
И човекът се върнал в рая, но минало време и той отново застанал пред Бога.
– Господи! – казал човека. – Не ми е добре в твоя Рай. Ти си могъщ и милосърден. Съжали ме и ми прости греховете.
– Аз очаквах съвсем друга молба, – отговорил Бог. – Но ще направя така, както искаш.
И Бог простил всичко, което човекът е извършил. И човекът се върнал в рая. Но минало време и той отново се върнал и застанал пред Бога.
– Какво искаш сега? – попитал Бог.

– Господи! – казал човекът. – Не ми е добре в твоя Рай. Ти си всемогъщ и милосърден и ми прости. Но аз сам не мога да си простя. Помогни ми!
– Очаквах такава молба, – отговорил Бог. – Но това е камъкът, който не мога да помръдна….

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Джоузеф ХЕЛЪР: Глупаците мразят знанието

Често казваме „това е параграф 22” за объркани ситуации, в които законът не ти помага, а те въвлича в порочен кръг от беди. Мнозина...

Антонин Дворжак – класикът на чешката музика

Наред със Сметана, Антонин Дворжак е най-известният чешки композитор. Той е оставил голямо творческо наследство. Някои от произведенията му като симфонията „Из новия свят“,...

Предпочитам грешките на ентусиазма през безразличието на мъдростта…

Днес, 1 май, отбелязваме Международния ден на труда и на международната работническа солидарност. И как иначе – именно работата ни е превърнала в хора....

Обичам те, защото си признавам

*** Страшни са твоите игрички. Убиецът не е виновен още. Като във филм на Алфред Хичкок, със нож, пронизващ писък нощен се вмъкваш. Като ангел шестокрилен, лек полъх от небесното...

Едуар Мане – художникът извън шаблона (видео)

На днешния ден, 30 април, през 1883 година, Едуар Мане напуска светът на живите, за да се пренеса в незабравата. Като приятел на Бодлер е...