Ъруин Гилбърт Шамфоров, известен като Ъруин Шоу, е американски писател – автор на драматургия, романи и разкази. Творбите му са продадени в над 14 млн. копия. Едно от най-емблематичните му заглавия е „Младите лъвове“, издадено през 1948 г.
Шоу е роден на 27 февруари през 1913 г. в Бронкс, Ню Йорк – дете на руски евреи. Неговият по-малък брат Дейвид Шоу (починал през 2007 г.) е именит холивудски продуцент. Малко след раждането на малкия Ъруин, семейството се мести в Бруклин. По-късно, когато влиза в Бруклинския колеж, той променя фамилното си име. Завършва Теория на изкуствата през 1934 г.
Едва двайсет и еднагодишен той започва да пише сценарии за радиопредавания. Работил е за радиопиесите по комиксите „Дик Трейси“, The Gumps и др. Първата си пиеса Шоу публикува през 1936 г. През годините той пише сценариите за редици филми, придобили широка популярност.
От брака си с Мериан Едуордс има син – Адам Шоу, роден през 1950 г., който наследява професията на баща си, като работи за различни списания, включително научнопопулярни.
Първия си роман „Младите лъвове“ Шоу публикува през 1949 г. Вдъхновение за сюжета получава от преживяванията си в Европа по време на Втората световна война.
„Хляб по водите“, който излиза през 1981 г., е един от последните романи на автора. Той умира три години по-късно в Давос, Швейцария, след тежко боледуване.
Представяме ви избрани цитати на писателя:
„Любопитно е, че в Америка има много писатели, които имат една добра книга и това е всичко.“
„Никога не пия докато работя, но след няколко чашки ми идват идеи, които в никакъв случай нямаше да ме споходят, ако бях трезвен.“
„Луди има навсякъде, даже и в лудницата.”
„Човек трябва да се стреми да му завиждат колкото се може по-малко.”
„Има прекалено много книги, които не съм прочел, прекалено много места, които не съм посетил и прекалено много спомени, които не съм запазил достатъчно дълго.
„Става ми лошо, когато критиците кажат, че съм майстор на популярния роман. Какво тогава е непопулярният роман?“
„Ако играчите бяха въоръжени, нямаше да има достатъчно голям стадион в света, който да побере тълпата.“
„Всички писатели са едни и същи – забравят хиляда добри ревюта и помня едно лошо.“
„Критиците в Ню Йорк са известни с недоволството си, а не с ентусиазма.“
„Писателят не трябва да се самосъжалява, ако пише и се наслаждава на това, дори и да не му плащат.“
„Винаги е необходимо да сме варвари, защото варварите винаги печелят.“
„По едно време той беше промърморил „завинаги“ с устни, опрени до гърлото ѝ, и сега тя си спомни това, като си мислеше колко млад трябва да е човек, за да каже „завинаги.“
„В Америка ние създадохме стереотипа на прокълнатия млад артист. Най-добрият пример е Фицджералд.“
„Писането е контактен спорт като американския футбол. Може да се нараниш, но ти харесва.“
„Тръгваш от маса в кафе, защото всичко в Париж започва от маса в кафе. Чакаш момичето, което обичаш.“
Борис Белев
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
