Едно от най-трудните неща в остаряването е да губиш приятелите си

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

ДЖАК НИКЪЛСЪН НА 81 – откровения от първо лице

Днес носителят на „Оскар“ Джон Джоузеф „Джак“ Никълсън навършва 81. Повечето от нас смятат, че великите са обречени на слава, без да преживяват емоциите на обикновени човешки същества. Това, разбира се, не отговаря на истината.

Ето какво споделя за живота си самият Джак:

1. Доволен съм от факта, че съм положил необходимите усилия. Това, от което винаги съм съм се притеснявал е, че може да се откажа, преди да дам всичко от себе си.

2. Дълго време се боях от това, да остана сам. Наложи се да свикна със самотата. Имаше моменти, в които имах нужда да пoговоря с някого, за да не полудея. Но сега обичам да съм сам. Честно. Самотата е голям лукс.

3. Не мисля, че хората имат ясна представа, какво в действителност е почивката и каква важна роля играе тя в техния живот.

4. Ще ви кажа нещо: Никога не давайте на хората най-добрите си съвети, защото те няма да ги последват, така или иначе.

5. Мразя съвети, всякакви, освен своите собствени.

6. Мразя да давам съвети, защото знам, че хората няма да ме послушат.

7. В момента, в който спираме да учим, смятам че вече сме мъртви.

8. Моята философия е: живей днес. Не оставяй несвършено онова, което искаш да направиш точно сега.

9. Или светът те моделира, или ти моделираш света.

10. Ако мъжете са честни, биха признали, че всичко, което правят, и навсякъде където отиват, е с цел да видят жени.

11. Ние вървим толкова бързо, колкото можем, винаги когато можем. Надпреварваме се с с времето, докато не свършим парите.

12. Можеш да ме нараниш с истината, но никога не ме съжалявай, лъжейки ме.

13. Когато съм със слънчеви очила, аз съм Джак Никълсън. Без тях съм дебел и на шестдесет.

14. Знаете какво се крие дълбоко в сърцето ми, всичко вече е казано и направено. За това аз все още живея с илюзията, че основно хората гледат на мен като на многообещаващ млад актьор.

15. Едно от най-трудните неща в остаряването е да губиш приятелите си. В началото се започва тихо, спокойно – после твърде скоро става вече всеки месец; и не можеш да не си помислиш: „Кога камбаната ще удари и за мен?“ На всичкото отгоре чувстваш непрекъснато как губиш близките си. В този етап от живота се усещаш, сякаш на милиметър от смъртта. Плашещо е – кой иска да се изправи пред Господ и ярката бяла светлина? Аз знам, че определено не искам. Още не.

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Стихотворение от Станка Пенчева: Как не искаме да сме същите…

*** Какъв едновремешен сняг вали - бавен и благ, простодушен. Прегазват го настървено коли, комините бързат да го опушат, снегорините - да го пометат. А той си пада унесено, не подбира ни...

Спиноза: На човек, който се срамува, е присъщо желанието да живее честно

По мнението на видния британски философ от наше време Бертранд Ръсел, идеите във философията на Спиноза трябва да бъдат използвани, за да можем чрез...

Рядка картина на Караваджо ще бъде показана за първи път в Рим

Рядка картина на Караваджо, изтерзания гений на светлосянката (киароскуро), ще бъде изложена за първи път в музей в Рим, който я е получил като...

Емир Кустурица на 70

Емир Кустурица - лошото момче на сръбското кино, днес става на 70 години. Ексцентричен режисьор, актьор и сценарист на десетки филми, отличени с престижни...

Тъгата на Пинокио по Карло Колоди

Карло Лоренцини Колоди е роден на 24 ноември 1826 година във Флоренция. Колоди е псевдоним — име на красиво градче в Италия, в което...