Майсторът на кръстове миниатюри мечтае да изработи фигура на Иван Рилски в Докторската градина
Дърворезба, миниатюра, скулптура, малка пластика. За първи път от 11 години насам дърворезбарят Алексей Алексиев показва свои творби, които могат да се видят в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” до 15 ноември в рамките на експозицията “Есен”.
Алексей Алексиев е автор на повече от 80 кръста миниатюри.
Вниманието приковава изработеният от него двустранен кръст, който съдържа 30 сцени от Новия Завет – по 15 са разположени от всяка страна на кръста. При изработката авторът е следвал средновековната традиция и образци шедьоври от Рилския манастир. Кръстът е сред изложените в Националната библиотека експонати.
„Направата му отне седем години. Всеки ден от сутрин до вечер, на дневна светлина. Изцяло е работен на ръка, на чимшир, чимширово дърво. Самият материал се яви уникален. Намерих един над 300 годишен чимшир, изсъхнал в природата и от това направих този кръст.“
Алексей Алексиев предпочита да работи на открито. В градска среда е вдъхнал живот, като е придал форма и образ на 15 изсъхнали дървета. За съжаление повечето вече ги няма, защото минувачите обичат да вземат парченца от тези произведения на открито. Такъв е случаят в Борисовата градина. Останали са две такива дървета. Едното е в двора на АГ болница „Шейново“, другото – в локалното платно на булевард „Цариградско шосе“, до улица „Латинка“.
Алексиев има амбицията и желанието да измайстори от изсъхнало дърво лика на Св. Иван Рилски в Докторската градина в София, в естествен ръст. „За мен е необходимо българинът да има най-българския светия, като изображение в София. Няма друг български светец, който така ярко да присъства в историята ни.“
Когато бил на четири години, Алексей за първи път издялал глиганска глава от върбов клон с джобното ножче на дядо му:
„Лятно време живеех на село. Ловната дружинка беше убила един глиган. Беше изложен на показ на самия площад на селото. И аз, силно впечатлен от това огромно животно, масивно, просто намерих ножчето и един върбов клон и започнах да дялам и успях да издялам главата. Не бях преценил мащаба на цялото животно, така че не ми стигна материал за по-нататък, но главата беше станала прилично. През това време дядо ми цял ден ме търсил. Помислил, че някъде правя пакости с ножчето. Но вечерта като се видяхме и му протегнах ръка, и му подадох това, което съм направил, той се отказа от намерението да ме натупа, усмихна се и тогава ми подари това свое ножче, което ползваше за присаждане на дръвчета. Разбра, че попада в добри ръце и няма да правя с него бели. И така с това ножче до четвърти, пети клас работех.“
В периода 1972 – 1974 година е бил в Индонезия, където дърворезбата е на много високо ниво. Там се е сдобил с първите си длета. Вдъхновен от азиатската и индонезийската резба, започнал да изработва по-сложни произведения.
Източник: БНР; Снимки: БГНЕС
ARTday.bg