Интервю на журналиста и писател Иво Тодоров
Защо решихте да напишете това писмо от бъдещето до всички граждани на Европа?
Всъщност бях помолена да напиша тази статия от френския вестник Либерасион, за живота ни в изолация, тук в Италия . И след това я постнах във фейсбук. И бях много изненадаха, че имаше много широк отзвук. Потърсиха ме да я публикуват и много други издания – в Германия , в Англия – от Гардиън. И сета получават отзиви от целия свят – дори от Индия, от Чили, от много места, дори не мога да ги изброя всичките.
Улиците на Рим празни ли са сега? Ние познаваме този град изпълнен с туристи от целия свят през всички сезони…
Да, така е, това всъщност е много странно. Аз излизам много за малко, само за неща, които наистина трябва да направя. Иначе стоя предимно вкъщи. И когато отивам до магазина, има само няколко човека навън. Живея в центъра на Рим, съвсем близо до Колизеума. И оттук мога да видя – наистина няма никой наоколо. Това е много странно. Красиво е също така, но това е някаква странна красота.
Все още ли сте в изолация във вашия дом?
Да, ето аз съм си вкъщи сега. Това е моят дом, оттук разговарям с вас.
Има ли член на вашето семейство или ваши приятели, засегнати от пандемията с коронавируса?
За щастие, не. Което ме прави много щастлива. И се надявам, че и всички ваши зрители, които ни гледат, са здрави. Но както знаете, броят на заразените е много голям. Познавам хора, които познават други хора, заразени с коронавируса и боледуващи.
Какво Италия знае повече сега са вируса?
За самия вирус мисля, че може да говори научната общност. Всъщност е радващо да видим как те работят ускорено по въпроса. Но е важен нашия опит с тази пандемия. Тук епидемията започна много преди в други държави. Грешките, които направихме, трябва да си като поука и да не се повтарят в други държави.
Пеят ли все още хора по техните балкони?
Да, пеят, всеки следобед. От балконите звучи различна музика, много често можете да чуете националния химн. Всякаква музика. Всичко, което някой реши да пусне. Тонколоните са усилени до край. Но настроението леко се е променило. Ясно е, че вече сме уморени. Изтощени сме от тази дълга изолация.
Имате ли достатъчно храна по магазините?
Да, това определено не е проблем.
А тоалетна хартия?
(смее се) Ние, италианците, не правим опашки за тоалетна хартия, както това се случи в Англия или в Съединените щати, например. Ние се запасяваме с паста. Явна всяка страна си има своя фиксация.
Знам, че сте живяла в Азия. Можем ли да кажем, само Китай ли има вина за разпространените на вируса?
Това е много сложна ситуация. Това, което се случи, това, което все още ни се случва е нещо много голямо. И е много трудно да бъде разбрано. Ние не знаме какво и как е започнало. И затова трябва да бъдат намерени много отговори. Така че това да не се случи отново.
Като писател, какво мислите – какъв ще бъде нашият свят след няколко месеца или след година?
Това е един въпрос, който всички ние си задаваме. И както пиша в края на моето писмо, аз наистина нямам идея какво ще се случи. Много хора ме питат какво е моето мнение. Но аз имам усещането, че това, което ни се случи, е нещо много голямо и едва ли някой може да предвиди какво ще се стане в бъдеще.
Какво според вас ни каза вирусът?
Основно според мен е, че ни научи, че можем да направим нищо сами, не можем да съществуваме като самостоятелни индивиди. Моето лично здраве не зависи само от моето добро състояние, но и от здравето на всички останали. Това не работи – да се приемаме за независими индивиди. Същото важи и за отделните държави, те също не могат сами. Не е достатъчно да няма болни хора в моята държава, ако в съседната страна има болни, понеже ние, хората, постоянно пътуваме. И ние правим всичко това заедно. Това според мен е основната поука от пандемията с вируса.
Пишете ли нов роман сега? Може би книга със заглавие Вирусът…
(смee се) И аз мисля като Стивън Кинг, който написа в туитър преди няколко дни – писателите, авторите на романи сега трябва да преразгледат всичко, което правят. Защото това, което ни се сучи, промени всичко. И аз мисля ,че всички ин трябва да променим нашето мислене.
Радвам се, че се усмихвате сега…
Аз съм късметлийка, намирам се на мястото, където обикновено работя, в моя дом. Като писател, моят живот не се промени особено много. А съм един от късметлиите, които не загубиха своята работа. Това е голямо преимущество. Не всеки има този шанс . Много хора изгубиха своята работа и не знаят как ще платят за прехраната си през следващия месец. Така че ситуацията е много различна.
Някога идвали ли сте в България?
Не, но дъщеря ми е посещавала вашата страна преди години, заедно с приятели, и много я беше харесала.
Благодаря ви, бъдете здрава!
Благодаря, бъдете здрави.
Интервюто е предоставено на ARTday.bg от предаването Плюс-минус“ по NOVA
ARTday.bg
