НЕ СПИ ГРАДЪТ
от Добромир Банев
Не спи градът, докато есента
едва-едва пристъпва по „Раковски“.
Променят се познатите места,
но всичко е като по детски просто:
дъждът ще омагьоса НДК,
дърветата по „Графа“ ще жълтеят,
и с теб ще се обичаме така,
че другите да чувстват, че живеят.
Вървим едва-едва един до друг,
прегърнати, и София е наша…
Сега си тръгва лятото от тук,
а колко още има да си кажем!
Не спи градът, във златно пременен…
За теб е тази моя малка песен!
Най-хубавото е, че ти си с мен,
А в София е есен. Есен. Есен.
Добромир Банев
ARTday.bg