Пол Гоген – между щастието, скандалите и алкохола (ВИДЕО)

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„Аз съм велик художник и го знам, защото е така.“ – това казва за себе си един от най-скандалните, но и най-талантливите, наистина, художници.

Анри Йожен Пол Гоген е роден на 7 юни 1848 в Париж. Баща му е либерален журналист, Кловис Гоген, а майка му, Ален Мари Шезал, е дъщеря на писателката Флора Тристан, с която са свързани първите стъпки на борбата на жените за равни права и политическа независимост. Детството му преминава в Перу, където живее с майка си и сестра се Мари до избухването на революцията. През 1855 семейството на Гоген се връща във Франция и се заселва в Орлеан, но много скоро провинциалния живот отегчава Пол. При първа възможност през 1865 той напуска дома си и пътува до Рио де Жанейро, Панама и Океания. Постъпва във флота и продължава пътуванията си до Полярния кръг и Средиземно море. През 1873 година Пол Гоген се жени за датчанката Мет-Софи Гад, с която се разделя през 1885-а. Бракът му с Мет е труден, тя не приема изкуството му, а битието им е ежедневна борба за оцеляване. Точно тогава Гоген открива рисуването – сравнително късно, на 35.  Рисуването се превръща в смисъл на живота му, но и го обрича на мизерия.

Когато през 1885 година художникът Пол Гоген се връща в Париж, той е човек без нищо. Зарязал е, както казват някои, семейството си в Копенхаген. Там остава и колекцията му от картини и предмети на изкуството, събрана докато работи като брокер и изкарва добри пари.

Две години по – късно, за да намери себе си като художник, Пол Гоген започва да търси екзотиката на тропиците, контакта с естествените, първични хора, които живеят там, с техния бит и изкуство. С един свой приятел той отива в Панама, а после изкарва и няколко месеца на Мартиника. Разорен напълно, болен от дизентерия, малария и какво ли не още, в края на краищата се прибира във Франция на разноски на правителството, събрал под мишница онези десетина платна, които е нарисувал. По това време се запознава с Ван Гог, а от приятелството на двамата гении и досега остава голямата загадка – какво точно се е случило между тях в онази нощ, в която Ван Гог си отрязва ухото като начало на пълното си полудяване. Някои предполагат, че Винсент е бил влюбен в Гоген, който не е отговорил на чувствата му, а това е довело до инцидента. Някои смятат дори, че Гоген е отрязал ухото на приятеля си в пристъп на гняв, а Ван Гог е прикрил постъпката му, защото наистина го е обичал… Каквото и да се е случило, те не се срещат повече, макар, че си пишат и дори правят съвместна изложба по-късно. След тази случка Гоген взема решението да се премести окончателно на Таити.

Както сам казва, целта му е „да избяга от европейската цивилизация, от всичко, което е изкуствено и конвенционално”. На Таити той търси първичното, екзотичното и различното – онова, което не може да се намери в цивилизацията. Таитянският му период е скандален в много отношения – той се жени за 13- годишната местна жителка Техура, а в следващите години и за още две нейни съплеменнички, този път – 14 годишни. Животът му е гарниран с много алкохол, скандали и дрязги. Сам той нарича себе си „Дивият пророк“, но той рисува, създава изкуство, прави това, което иска и просто се опитва да намери щастието.

През 1893 Гоген се връща в Европа, за да лекува влошеното си здраве. Париж му осигурява различен стандарт, пазар за изкуството му, но и нови скандали, и неразбиране. Той  съзнателно провокира парижкото общество, като ходи облечен в таитянска носия и живее с екзотична тийнейджърка. Напускането на Париж се оказва добра идея, защото когато не скандализира обществото, картините му се продават добре.

През 1895-та се връща на Таити. Но в резултат на придобития сифилис, здравето му се влошава все повече, проблемите със сърцето се изострят. След пиянско сбиване глезенът му е счупен и никога не зараства, затова към алкохола Гоген прибавя болкоуспокояващия морфин. Депресиите на художника са тежки и дълги, той опитва да се самоубие. През 1897 художникът рисува може би най-известната си творба, озаглавена „Откъде идваме? Какви сме? Накъде отиваме?”.

През 1901 Пол Гоген се мести на Маркизките острови.  Умира сам, отпаднал докрай и в силни болки, на 8 май 1903-та,  малко след като е осъден на три месеца затвор и глоба от хиляда франка, задето се е застъпил за правата на местните пред френските управници, епископа и полицията. Малко преди смъртта си, Гоген пише: „Никой не е лош, никой не е добър, всеки е и двете едновременно – в един и същи момент, но по различен начин. Това е толкова дребно нещо – животът на човека, но той все пак има време да направи велики неща, фрагменти от общата картина”.

През 2015-а картината на Гоген „Кога ще се омъжиш за мен?“ беше продадена за 300 милиона щатски долара и така се превърна в най – скъпото произведение на изкуството за всички времена.

Димитър Янков, ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Приключението не е извън човека, то е вътре в него ~ Джордж Елиът

Викторианската епоха нямаше да е същата без Джордж Елиът (Мери Ан Евънс). Английската писателка идва на белия свят на днешния ден, 22 ноември, през...

Владо Карамазов ще бъде Стенли Ковалски от „Трамвай Желание“

Топактьорът на свободна практика Владимир Карамазов е поканен да изиграе култовата роля на Стенли Ковалски в шедьовъра на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, който режисьорът...

Джек Лондон: Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие

Джек Лондон е роден на 12 януари 1876 г. в Сан Франциско с рождено име Джон Грифит Чейни (документите му са изгубени по време...

Огнената кралица на блус и рок музиката – Бет Харт, се завръща в България

Всеки, който е слушал Бет Харт на живо, всеки, който е бил докоснат от нейната музика, знае, че тя влага всяка частица от себе...

Джейми Лий Къртис на 66: Моят стил е в търсенето на същественото

Моят стил е в търсенето на същественото. Правила съм си много прически, сменяла съм редица тоалети, правила съм си какви ли не процедури, спазвала...