“Може би не съм добър като актьор, но щях да бъда по-лош, ако правех нещо друго.” Това казва неотразимият шотландец сър Шон Конъри (25 август 1930 – 31 октомври 2020).
Роден е като Томас Шон Конъри във Фаунтинбридж, предградие на Единбург. Семейството му е бедно – майката е чистачка и бащата е фабричен работник, по-късно шофьор на камион. Първата му професия е млекар. Бил е във военния флот. На 23 години се изправя пред избора да стане професионален футболист или актьор. И макар че е много обещаващ спортист, избира второто. В търсене на работа в края на 1951 постъпва в Единбургския кралски театър. Тогава се увлича по бодибилдинг. През 1953 дори участва в културисткия конкурс „Мистър Вселена”, където заема трето място.
В киното има над 90 роли. Истински дебютира през 1957-а във филма „Няма път назад“ на Монтгомери Тюли. Става известен като първия актьор, изиграл британския таен агент Джеймс Бонд – от 1962 до 1983 има седем филма за него (първите пет от „Доктор Но” до „Човек живее само два пъти”, плюс „Брилянтите са вечни” и „Никога не казвай „никога”). Прославя се с арогантна смелост и плейбойски чар.
Въпреки че не му харесва изключителната популярност, която получава с агент 007, именно този образ е трамплинът, който го изстрелва за работа с големи режисьори като Алфред Хичкок, Сидни Лъмет, Джон Хюстън, Брайън де Палма, Жан-Жак Ано, Стивън Спилбърг… Сред другите знаменити роли на Шон Конъри са Джо Робъртс в „Могилата” (1965), детектив-сержант Джонсън в „Престъплението” (1973), полковник Арбетнът в „Убийство в „Ориент експрес” (1974), Даниел Драво в „Човекът, който искаше да бъде крал” (1975), Уилям от Баскервил в екранизацията на Жан-Жак Ано по романа на Умберто Еко „Името на розата” (1986), Джим Малоун в „Недосегаемите” (1987), професор Хенри Джоунс в поредицата за Индиана Джоунс, капитан Джон Патрик Мейсън в „Скалата” (1996), Уилям Форестър в „Да откриеш Форестър” (2000), Алън Куотърмейн в „Лигата на необикновените” (2003). Приключва актьорската си кариера през 2006, но през 2012 се връща, за да озвучи анимационния филм „Сър Били”.
Шон Конъри е толкова известен като легендарния Джеймс Бонд, че Жан-Жак Ано има страшно много неприятности в отстояването му за ролята на свръхинтелигентния францисканец Уилям от Баскервил в „Името на розата”. За тези перипетии режисьорът разказва в книгата си „Един живот за киното” (20201 ИК „Колибри”).
Шон Конъри има „Оскар” за поддържаща роля за „Недосегаемите”, две награди BAFTA, три „Златен глобус” и наградата на името на Сесил Б. Де Мил. През 1987 става кавалер на Ордена на изкуствата и литературата във Франция, през 1991 – на Ордена на почетния легион, а през 1999 получава наградата на Центъра Кенеди. На 59 става най-възрастният жив актьор, когото списание People определя като секссимвол.
Шон Конъри е радетел за независимостта на Шотландия от Англия. Член е на Шотландската национална партия. През 2014 обявява, че ще се върне в страната си, ако тя стане независима.
Последните години Шон Конъри страда от деменция. Умира в съня си в дома си в Насау, столицата на Бахамските острови, където живее от 90-те.
„Без страх от злото няма да има нужда от вяра в доброто“. Колко е прав!
Източник: Филмотечно кино „Одеон“
ARTday.bg