Георги Черкелов се ражда на 25 юни 1930 година в Хасково. Намерението му да завърши Право не се увенчава с успех и поривът на сърцето му го отвежда във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Там се дипломира в две специалности – актьорско майсторство и режисура. Кариерата си като артист зарпочва на сцената на Врачанския театър, за да стъпи после и на столичните сцени в Младежкия и Народния театър, в Сатирата. Пет години е бил и театрален директор в Плевен, където режисира постановката „Спасителят в ръжта“. Като театрален актьор трупа 50 годишен стаж и се превъплъщава в над 100 роли.
Първата му роля в киното е 1961 г. За изминатия творчески път успява да създаде около 70 роли – в „Цар и Генерал“, „Юлия Вревская“, „Хан Аспарух“, „Господин Никой“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Зарево над Драва“, „Иван Кондарев“, „Князът“, „Топло“, „Бронзовият ключ“… Разбира се, най-популярната му роля си остава тази на Богдан Велински в сериала „На всеки километър“ от 1970 г. – събирателен образ на Никола Гешев.
Режисьор и сценарист е и на филма „Спирка Берлин“.
Носиетел е на наградата „Аскеер“ през 2010 година за цялостно творчество и на наградата на 17-ия филмов фестивал „Любовта е лудост“ за цялостен принос. Умира на 81-годишна възраст след тежък инсулт на 19 февруари 2012 година.
Ето част от откровенията на актьора в последните дни от живота му:
„Не се оплаквам. Живях шарено. Започнах да се оформям като мислеща човешка единица през капитализма, зреех при социализма, а сега дозрявам отново в капитализма. Нищо не се променя. Все едно и също е. Днешното е позабравеното вчера.“
„Едно от най-несъвършените неща на нашата планета е човекът. Всичко останало е по-съвършено, може да не е 100 %, но е по-съвършено.“
„Ние, актьорите, се ласкаем, че променяме живота. Може би и политиците си мислят така.“
„Моите деца ми казват: ти си много черноглед, никой не иска да гледа черно; освен тук-таме някой дамски тоалет – черното не е хубаво… Човек трябва да се хваща за малкото, защото иначе е много по-лошо.“
„Слава богу, има трайни неща, които няма да се променят. Например това, което е дал Господ – природата. Ние я разсипваме, но не можем напълно. Полека-лека акълът ни ще идва и ще спрем да я замърсяваме.“
„Големият град ме уморява, напряга ме. Натоварват ме тези, които все се оплакват, изхабяват ме. Искам да се самосъхраня. Да се докосвам до дърветата и тревите, да слушам птиците, да си подрънквам на пианото, да си чета, да мисля за мои си неща. Наричали са ме асоциален тип, нека е така. Намирам, че хората често са много дребнави, това не ми е по вкуса, не е интересно. На село си ми е най-хубаво.“
На снимката: Георги Черкелов и Кунка Баева в кадър от сериала „Семейство Калинкови“, 1967-ма
ARTday.bg
