Жоан Миро – поетът на цветовете

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„За мен формата никога не е абстрактна, тя винаги е на звезда, човек или нещо друго“, споделя големият художник

Наричат го“духовен баща” на съвременния авангард. Жоан (Хуан) Миро се ражда на днешния ден, 20 април, през 1893 година в Барселона. Син е на часовникар-бижутер. Започва да учи живопис когато е седемгодишен, но по-късно, по настояване на своите родители, които искат той да получи по-добра по тяхно мнение професия, учи за счетоводител в търговското училище. Едновременно с това през 1907-1910 година Миро изучава изкуство в Академията за изящни изкуства в Барселона (“Ла Лонха”) в класа на пейзажиста Модесто Ургеля и при професора по декоративни изкуства и занаяти Хосе Паско Мериса. През 1912-1915 година продължава обучението си в частната академия Франческо Гали Фабра. През 1918 заедно със свои приятели основава “Групата на Курбе”, която се противопоставя на консервативните традиции на каталонското изкуство. В творбите му от 1913-1917-а най-силно е влиянието на Сезан и фовистите – предметите са разположени близо един до друг и в тях се преливат ярките цветове на дъгата.

Резултат с изображение за joan miro the farm

„Ферма“

Около 1918 година за Миро започва т. нар. период на “поетичен реализъм”. Пейзажите му имат дълбока перспектива и са изпълнени методично вписани детайли. През 1920-а Хуан Миро се премества в Париж и разделя времето си между Испания и Франция. Запознава се с Пабло Пикасо. През 1921-1922-ра създава “Ферма” – най-високото постижение от неговите “поетичен реализъм”. Платното от 132×147 сантиметра включва цялата вселена, пълна с предмети от бита, които обаче са със символично значение и правят картината отворена за множество тълкувания.

Резултат с изображение за joan miro

„Ноктюрно“

Жоан Миро се развива много бързо, като от наблюденията и имитациите на реалния живот преминава към нетрадиционните и символични реализации на въображаемите образи. Реалистични форми се заменят от абстрактни геометрични фигури. По това време художникът често трябвало да си ляга гладен и по-късно признава, че произтичащите от това халюцинации са станали негова муза и са му послужили като източник за вдъхновение.

Резултат с изображение за joan miro breton

През 1924 година Миро се среща с Андре Бретон, Пол Елюар, Луи Арагон и с други представители на сюрреалистичния група. През същата година Андре Бретон публикува „Манифест на сюрреализма“ – произведение, оказало голямо влияние върху художника. С течение на времето картините му стават все по-абстрактни и формите им все по-ограничени. Към края на 1920-а се формира речника на живописните идеограми на художника. В неговия състав знаците, обозначаващи пространството са линията на хоризонта, слънцето и звездите в горната част на картината, на вълни или греди на растенията в долната част, както и елементите, служещи за да обединят пространството като летяща птица, бягащ заек, стълба към небето и т.н.

Резултат с изображение за joan miro

„Синьо“

Шест години по-късно художникът експериментира с различни материали – хартия, мед и камък. Той изрязва от каталози и списания илюстрират различни илюстрации и битови предмети и създава колажи, които се използва за бъдещите си картини. През 1932-1936 г. по своите колажи създава серия от картини. В творческите му композиции техническите детайли се превръщат в органични, меки форми, напомнящи части от тялото на животните или човешки крайници, ембриони и други.

Резултат с изображение за joan miro ceramic paris

Керамично пано на летището в Барселона, 1970-а

След избухването на Гражданската война в Испания през юли 1936-а Миро се връща в Париж и остава във Франция до 1940 година. През периода 1940-1970 година художникът реализира мечтата си за монументалното изкуство, открито към хората. През 1947 година в Съединените щати изпълнява стенопис за хотел „Хилтън“ в Синсинати. През 1956-а се установява в Палма де Майорка, в една вила с голямо студио, построена от неговия приятел, архитекта Хосе Луис Серт. В сътрудничество със стария си приятел и майстор-керамик Артигас извършва оформлението на двете стени на седалището на ЮНЕСКО в Париж (1956-1958). Големи керамични композиции от керамика заемат стените с височина три метра и ширина и дълбочина 15 и 7.5 метра. Доминиращият образ на червеното слънце и спокойният полумесец с ярките цветове рязко контрастират на сивата бетонна сграда. За тази работа Миро е удостоен с Международната награда „Гугенхайм“, която през 1959 година президентът Айзенхауер му връчва лично.

Резултат с изображение за joan miro guggenheim

Платно на художника в музей „Гугенхайм“, 1953-а

През следващите години Миро създава серия от монументални керамични произведения, които украсяват Харвардския университет (1960-1961), Висшето учебно заведение икономика в Санкт Гален, Швейцария (1964), фонда в Сен Пол дьо Ванс, на летището в Барселона (1970), Стъкления павилион на международното изложение в Осака (1970) и други. През 1950-1970 Миро продължава да се интересува от скулптура. Той прави модели от различни подръчни материали, някои от които по-късно са отлети в бронз. Картините му от този период са ориентирани към първобитната живопис и детските рисунки и изглеждат “празни”. Работата му се характеризира с чисти цветове, големи прости форми и изключителна лаконичност, съчетана с енергията на поетичния израз.

Резултат с изображение за joan miro grave

Жоан Миро умира в Палма де Майорка на 25 декември 1983 година, оставяйки около 2000 картини, 500 скулптури, 400 керамични творби и 5000 рисунки и колажи. Той оказва огромно влияние върху следвоенното изкуство на Съединените щати. През 1975 година в Центъра за изследване на модерното изкуство в Барселона е основана Фондацията „Жоан Миро“, а през 1992-ра студиото на художника в Палма де Майорка се превръща в музей.

Резултат с изображение за joan miro

Eто какво споделя художникът:

„В течение на целия период, в който работя на платното, аз чувствам как започвам да го обичам с любов, родена от бавното разбиране.“

„Трудно ми е да говоря за моята живопис, понеже тя е винаги родена в едно халюцинационно състояние, предизвикано от някакъв обективен или субективен шок, за който аз съм напълно неотговорен.“

„Опитвам се да се прилагам цветовете като думи, които оформят стихотворения.“

„Творбите трябва да бъдат проектирани с огън в сърцето, но направени с помощта на клинична прохлада.“

„Всичко, което съм нарисувал, видях наоколо или на брега на морето.“

„Обектът е нещо живо. Една кутия за цигари съдържа таен живот, много по-силен, отколкото хората си мислят.“

„За мен формата никога не е абстрактна, тя винаги е на звезда, човек или нещо друго.“

„Чувствам необходимост да постигам максимален интензитет с минимални средства.“

„Не правя разлика между поезия и рисуване.“

„Опитвам се да използвам цветовете в живописта като думите в поезията, като нотите в музиката.“

„За мен обектите са живи. Цигарата или кутията кибрит съдържат таен живот и вътрешен заряд като човешки същества.“

„Търся неподвижно движение, нещо равнозначно на красноречива тишина, няма музика.“

„Картината изниква от мазките с четката, както стихотворението изниква от думите. Смисълът идва по-късно.“

„Най-простите неща ми дават идеи.“

„Да се стремиш към свобода е да се стремиш към простота.“

„Обикновена черна, нарисувана с четката, може да донесе свобода и щастие.“

„Най-важното на изкуството е какво ще посее. Изкуството може да умре, картината да изчезне. Важно е какви семена са покълнали от тях.“

„Мисля за студиото ми като за зеленчукова градина, където нещата следват естествения си ход. Те растат, избуяват. Трябва да ги присаждаш, да ги поливаш.“

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Хайнрих Бьол: Чувствата могат да убиват силни неща като любов и омраза

Хайнрих Бьол се ражда на 21 декември 1917 г. в Кьолн в либерално католическо семейство на мебелист. През 30-те години успешно устоява да не...

Острожката библия, смятана за първата печатна Библия на славянски език, е изложена в СУ

Острожката библия, смятана за първата печатна Библия на славянски език, е изложена в Централната университетска библиотека на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“. Тя...

Мариус Куркински открива СОФИЯ МОНО 2024 с „Нашенец“

Литературата оживява на откритата театрална сцена в парка на Военна академия „Георги С. Раковски“ между 17 и 25 юли. За радост на ценителите на театралното...

Паша Христова: Една българска роза в прегръдката на вятъра (ВИДЕО)

На 21 декември през 1971 година самолет на БГА "Ил-18", който трябва да лети за Алжир със 73-ма пътници на борда, катастрофира на летище...

Световни музикални виртуози на една сцена на „Pravets Art Nights“

На 19 и 20 юли 2024 г. в Правец ще се проведе "Pravets Art Nights". Музикалната програма и тази година е дело на Софийската...