В зората на 80-те години на миналия век българското кино се сдоби с нови любимци – Янина Кашева и Иван Иванов. Младите тогава актьори превърнаха „Всичко е любов” на Борислав Шаралиев в повече от филм. И досега той се гледа и цитира от няколко поколения млади българи.
Честитим рождения ден на талантливата актриса и предлагаме откъси от интервюта на Янина Кашева пред различни медии:
За влизането във ВИТИЗ:
„Не ме приеха веднага. Първия път бях изключително неподготвена. И знам, че беше така. Когато кандидатствах, Апостол Карамитев вземаше клас. Настигна ме по стълбите, прегърна ме и ми каза: „Ти да не се откажеш. Пак да кандидатстваш!” Защото трябваше да имам подготвени по няколко материала, а аз имах само по един. Не бях се интересувала достатъчно, бях свита. Вината беше само моя. Недоразумение… Подготвих се за следващата година и влязох отлично. Три момичета ни теглиха на чоп. Мен ме изтегли Елена Баева в класа на проф. Сейкова. И Мария Каварджикова. Теглили са ни на чоп, защото ни искаше и другият преподавател – проф. Люцканов.”
За професионалните ангажименти:
„Имах много роли, веднага започнаха да ме канят за кастинги за филми. Аз не ходех, но те ме избраха. Бинка Желязкова ме избра за огромна роля в „Басейнът” с прекрасни, големи български артисти. Много рано се срещнах с установени и талантливи хора, и големи личности. Бях много заета. После отидох в Пазарджишкия театър. Аз си го избрах. По интуиция. Усетих, че там ще бъда по-добре. Отидохме голяма група и това беше хубаво. И не сбърках, защото веднага дойде Леон Даниел, стана консултант на театъра и аз страшно много играх. Много хубави роли. Там ме харесаха и ме поканиха да дойда в София. В София пак така продължих да играя. С годините малко се намали капацитетът на моята ангажираност. А и родих две деца. Когато си отговорен, не можеш да пренебрегнеш семейството и, общо взето, съм благодарна, защото успявах да гледам децата и семейството си. Те са били непрекъснато под мое наблюдение… После много пътувах с различни представления с Калата, Стоянка Мутафова, със Славка Славова, Таня Масалитинова. Слизах от колата в три часа през нощта и на сутринта пак тръгвах. Артистите работеха много, защото от 90-те нататък годините станаха много трудни.”
За Албена от „Всичко е любов”, която я направи известна:
„Да, с тази роля станах популярна, защото филмът беше видян от много зрители, които го харесаха. Не, не ми беше трудно да играя Албена. Тя някак си беше близо до мен и до това как аз се отнасях към събитията, към провокациите. Беше ми приятно, харесваше ми. А защо публиката ни повярва, че с Иван Иванов сме гаджета, без да е така в реалността? В нашата професия на това му казват „вяра” и „наивност”.”
За суетата и славата след „Всичко е любов”:
„Просто някаква благословия е, че нямам суетност. Не съм суетен човек. Даже не знам дали не е прекалено. Някой може да го сметне за егоцентричност. Когато смятам, че нещо е достойно, а то не се харесва масово, не съм толкова засегната. Леко се смущавам, ако аз не харесвам неща, които се харесват масово. Почвам да търся защо и какво. Това не е от някакво самомнение, че моето мнение е най-меродавно и важно, а може би е заради това, че съм отговорна и винаги се съобразявам с неща, които са важни. Ако много ме харесват, не мога да се заслепя чак толкова. И да си кажа: „Лелеее…” Започвам да се съмнявам – чакай сега. Това не е възможно. Трябва да има някаква грешка. Може би си поставям по-високи цели. Гледам нататък. Гледам като на нещо, за което не съм се изложила.“
За любимата театрална роля:
„Споменът за образа на Ани от „Календарни момичета” ми е много мил, защото спектакълът е по действителен случай. Тези английски календарни момичета, които правят истински бум. Аз играя съпругата на мъж, който умира от рак и в негова памет те решават да направят календар и да спечелват много пари. За мен най-възхитителното е, че едни обикновени жени, надмогвайки собствената си болка, успяват да измислят нещо толкова артистично и в същото време печелившо, да го правят сами, без помощ отвън. Така те самите се утвърждават и имат самочувствие, че са желани, че са необходими и че могат да бъдат полезни с нещо на цялото общество.”
За честността на актьора:
„Разбирам честността в нашата работа като абсолютна отдаденост, докато върви спектакълът или филмът, а и по време на неговото изграждане. Абсолютно отговорно, всеотдайно, добронамерено си правиш своите неща, съобразявайки се с цялото. И когато влезе публиката, ти да й отдаваш 100 процента, а не да си ги пазиш, защото си уморен, защото си бил на 100 други места. Това е едната пътека. Може да си много голям подлец, но да спазваш тези неща на сцената.
Другото… трябва да си малко по-гъвкав. Но човекът е такъв, какъвто е. Защото талантът на артиста му дава възможност и това е големият талант – да става различен. Да усеща другия, когато играе. И да ставаш всякакъв. Но да ставаш отвътре, а не да сменяш костюма. Вътрешно да се променяш. Да си готов органично, убеждавайки без никаква сянка на колебание публиката, че нямаш друг изход освен да не убиеш противника си. Защото си докаран дотам. Защото страстта ти е толкова голяма. Емоцията ти е такава.
Третото – имаш право на избор в живота. Ти решаваш дали да си почтен или не. Ти решаваш кое искаш и кое не. Ти решаваш дали да бъдеш подлец, подлизурко и тогава ще получаваш роли. Или ще бъдеш достоен, но пък без роли. Тогава пък никой няма да разбере, че си артист. Малко сложно е. Нещата никога не са само чернобели.”
За киното вчера и днес:
„Ако има някаква разлика, тя е в това, че тогава киното беше на друго ниво. Тогава то имаше по-гордо лице. Сега всеки се бори сам със своя продуцент, със своята тема, със своя проект, ако успее да пробие, ако му дадат субсидия и така. Много е труден пътят до създаването на един филм и ако някой някъде те препъне, няма как повече да стане работата.”
Заглавна снимка: Иван Иванов и Янина Кашева в кадър от „Всичко е любов“; Филмаутор
ARTDAY.BG
