Детството и младостта на Имре Калман (1882- 1953) са белязани от мизерията – баща му, търговец, изгубва състоянието си на борсата. Талантът на малкия Имре открива професор Лилд, диригент на Будапещенската опера, който го насочва към пианото. Като студент в Будапещенската консерватория младият Калман се подготвя за кариерата на концертиращ пианист, но заболяване на ръцете го принуждава да се откаже от тази мечта. Започва да учи усилено теория, композиция и орган в Консерваторията, където е състудент на бъдещите унгарски класици Бела Барток и Золтан Кодай.
Пише сериозна музика: сонати за пиано, симфонични поеми, увертюри, оркестрови сюити, но нито един издател не се наема да ги отпечата. Младият автор е отчаян. Точно тогава го спохожда щастливата случайност: един импресарио му поръчва да напише песен за прочутата вариететна певица Сара Федак. И Калман, вече решен да се откаже от музиката и да се посвети на правото (по настояване на баща си), съчинява сатиричен куплет, убеден, че това ще бъде неговата “лебедова песен”. Но успехът е толкова голям, че само за седмица куплетът се превръща в истински шлагер и завладява цяла Унгария. Тогава Калман, неочаквано за самия себе си, се обръща към “лекия” оперетен жанр, който ще го нареди сред класиците.
Калман се установява във Виена, а успехите идват един след друг: “Циганинът примаш” или “Старият Рац” (1912), “Госпожица Сузи”(1913), “Царицата на чардаша” (1915), “Феята на карнавала”(1917), “Холандска женичка” (1920), “Баядерка”(1924), “Графиня Марица”(1924), “Принцесата на цирка” (1926), “Херцогинята от Чикаго” (1928), “Теменужката от Монмартър” (1930), “Дяволският конник” (1932)…
Калман е сред най-поставяните и обичани оперетни класици у нас, а “Царицата на чардаша” държи рекорд с близо 40 постановки в цялата страна от 1918 г. насам. Добре познати и много обичани от българската публика са и другите му оперети: “Принцесата на цирка”, “Графиня Марица”, “Теменужката от Монмартър”, “Баядерка”…
Имре Калман е известен не само като композитор, но и като критик и публицист. Много интересни са неговите “Спомени”, публикувани през 1953 г., малко преди смъртта му. В тях можем да прочетем искрени признания, както и редица интересни мисли за изкуството и музиката, за неговите собствени възгледи:
“Опитах се, пише той, да създавам музика само от любов към самата нея, а не заради славата и богатството… Убеден съм, че и най-простата песен, и най-незначителният валс трябва да носят у себе си искрата, която да наелектризира, да възпламенява публиката. Знам, че само половин страница от Ференц Лист тежи много повече от всички мои оперети. Големите и сериозни композитори винаги са имали своите почитатели. Но заедно с тях трябва да има и други автори, които да създават оперети – оперети весели и духовити, елегантни и приятни…”
