Родена е в град Стара Загора на 16 октомври 1969 г. Първоначално завършва френска гимназия в родния си град.
През 1993 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Крикор Азарян.
Започва да играе на сцената на сливенския театър, а впоследствие преминава на свободна практика до 2005 г. Тогава е назначена в Плевенския драматичен театър „Иван Радоев“. Често играе на сцената на столичния Театър на българската армия.
В Театър 199 играе в постановките: „Исторически календар на 1736 г.“ по Хенри Филдинг, „Невинните“ по романа „Майките” на Теодора Димова, „Брудершафт” от Анатолий Крим, „Театър, любов моя” от Валери Петров, „Сарабанда” от Ингмар Бергман.
За предаването „120 минути“ по bTV актрисата споделя:
„С годините започваш все повече да приемаш нещата такива каквито са, без да ги украсяваш с излишни емоции, така че мисля, че това е една много хубава възраст.“
„На този етап за мен най-важни са човешките срещи. Човешките срещи са нещо изумително. Понякога намирам, че това е смисълът на човешкия живот – да срещаш човешка топлина. Както казваше баба Пенка преди години, „човек е за обич роден – да дава и да получава.“
„България е нещо, което искам да събера и да го топля в сърцето си.“
„“Гугъл” дава информация, не ти дава възприятие и чувствителност.“
„Трябва да се воюва с тази пошлост, която се шири.“
„Много млади хора са плашещо агресивни, речникът им е плашещ, но пък има и други, които като ангели са дошли да ни спасяват.”
„Трябва да си даваме повече възможности, повече да имаме доверие един на друг, не да търсим различията, а това, което ни обединява.”
„Всеки човек трябва да знае откъде му идва силата.”
Заглавна снимка: Bufernazona.com
ARTday.bg
