Изложба представя жените художници в българското изкуство от началото на ХХ век (ГАЛЕРИЯ)

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Експозицията може да бъде видяна до 27 ноември в СГХГ

„Така без да се вдълбочават в проблемите за ново изкуство, тази година жените художнички дават все пак някакво ново изкуство защото не познават шаблона на старото. Дошли от скоро, те носят свежестта на един друг свят – техния – с бързината на недоизкараната новина, но и с лесното вдъхновение на илюстрацията, на модните журнали, на грижите за художествена култура.“ Чавдар Мутафов, 1932

Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в. Динамични и изпълнени с множество предизвикателства както по отношение на социалните, така и на художествено-естетическите измерения на културата у нас, междувоенните години са период от българската история, който дава възможност в пълнота да се изяснят редица многостранни процеси, чиято основа е поставена в края на ХIХ в. Времето между Първата и Втората световни война има голямо значение при оформянето на съвременното общество, поради което изследователите често намират причини да продължават да го изучават и анализират. Този път погледът към него е насочен към мястото на жената творец и нейните проявления в изобразителното изкуство. Макар отделни аспекти от проблема да са разглеждани и представени в различна степен, едва днес е направен опит да бъде изграден единен разказ за професионалната реализация на жените художници от този период.

Труд – Новини, анализи и коментари
Вера Лукова, натюрморт

В продължение на три години изследователският екип, работещ по проекта, се обръща към редица музейни институции, библиотеки, архиви, наследници и частни лица, за да събере различните проявления на женското творчество и изгубеното през времето знание за множество личности. В началото на 20-те години на миналия век внушителна група жени художници, преодолявайки консерватизма и традиционните обществени нагласи за ролята и мястото на жената, започват да се изявяват активно в областта на изкуството. Осъзната, целенасочена и в същото време отдадена на таланта си, жената творец от междувоенните години, погледната от дистанцията на времето, успява да извоюва своето място на художествената сцена.

Труд – Новини, анализи и коментари
Вера Недкова, Рибари

В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни. Голяма част от творбите са създадени в периода 1919–1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място, активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ, са представени архивни документи и специално подбрани книги.

Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни - Култура - БНР  Новини
Невена Михайлова-Кожухарова, Поезия сред природата

Над 65 художнички са включени, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други, като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много, тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.

Жените художници между двете световни войни | Impressio.dir.bg
Ангелина Ковачева-Вапроджиева, Портрет на контрабасиста

Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА и се реализира с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.

Елисавета Консулова-Вазова (1881–1965) Разходка с лодка, 1922 (Софийска  градска художествена галерия) | Impressio.dir.bg
Елисавета Консулова-Вазова, Разходка с лодка

Заглавна снимка: Роза Дайчева, автопортрет

ARTday.bg

ЖЕНИТЕ ХУДОЖНИЦИ. НОВИ ХОРИЗОНТИ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ
14 септември – 27 ноември 2022 г.

 

 

Така без да се вдълбочават в проблемите за ново изкуство, тази година жените художнички дават все пак някакво ново изкуство защото не познават шаблона на старото. Дошли от скоро, те носят свежестта на един друг свят – техния – с бързината на недоизкараната новина, но и с лесното вдъхновение на илюстрацията, на модните журнали, на грижите за художествена култура.

Чавдар Мутафов, 1932

 

Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в. Динамични и изпълнени с множество предизвикателства както по отношение на социалните, така и на художествено-естетическите измерения на културата у нас, междувоенните години са период от българската история, който дава възможност в пълнота да се изяснят редица многостранни процеси, чиято основа е поставена в края на ХIХ в. Времето между Първата и Втората световни война има голямо значение при оформянето на съвременното общество, поради което изследователите често намират причини да продължават да го изучават и анализират. Този път погледът към него е насочен към мястото на жената творец и нейните проявления в изобразителното изкуство. Макар отделни аспекти от проблема да са разглеждани и представени в различна степен, едва днес е направен опит да бъде изграден единен разказ за професионалната реализация на жените художници от този период.

В продължение на три години изследователският екип, работещ по проекта, се обръща към редица музейни институции, библиотеки, архиви, наследници и частни лица, за да събере различните проявления на женското творчество и изгубеното през времето знание за множество личности. В началото на 20-те години на миналия век внушителна група жени художници, преодолявайки консерватизма и традиционните обществени нагласи за ролята и мястото на жената, започват да се изявяват активно в областта на изкуството. Осъзната, целенасочена и в същото време отдадена на таланта си, жената творец от междувоенните години, погледната от дистанцията на времето, успява да извоюва своето място на художествената сцена.

В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни. Голяма част от творбите са създадени в периода 1919–1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място, активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ, са представени архивни документи и специално подбрани книги.

Над 65 художнички са включени, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други, като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много, тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.

Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА и се реализира с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.

 

 

 

Ваза, края на 20-те – началото на 30-те години на ХХ век червена глина, порцелан емайл, вис. 38 см, диаметър – 27 см Частно притежание

 

Художничката Ивана Пейчева в ателието си, 20-те години на ХХ век. Държавен архив-Сливен

 

Автопортрет, 1939 маслени бои, платно, 90 х 65 см Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен

 

Портрет на Петя Кръстева, 1934 гипс, патина, 39 х 26 х 26 см Галерия „Васка Емануилова“, филиал на Софийска градска художествена галерия

 

Рибари, 1938 смесена техника, платно, 120 х 104 см Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна

 

Над Арда, началото на 30-те години на ХХ век офорт, акватинта, 26 х 31 см Музейна сбирка Националната художествена академия

 

Натюрморт – цветя маслени бои, платно, 70 х 50 см Частно притежание

 

Стенна чиния, 30-те години на ХХ век червена глина, емайл, 25 см Частно притежание

 

Поезия сред природата, 20-те – 30-те години на ХХ век маслени бои върху платно, 25 х 30 см Частно притежание

 

Портрет на контрабасиста Асен Вапорджиев, 20-те – 30-те години на ХХ век маслени бои върху платно, 96 х 72 см Софийска градска художествена галерия

 

Целувката, 30-те – 40-те години на ХХ век теракота, 14 х 13 х 10 см Частно притежание

 

Петли, 1932 гравюра вурху дърво, 47 х 38 см Софийска градска художествена галерия

 

Разходка с лодка, 1922 маслени бои върху платно, 62 х 93 см Частно притежание

 

Летен пейзаж, 20-те – 30-те години на ХХ век маслени бои върху картон, 30 х 50 см Частно притежание

 

Декоративен проект, 1932 темпера върху хартия, 50 х 36 см Музейна сбирка на Националната художествена академия

 

Ваза, края на 20-те – началото на 30-те години на ХХ век червена глина, порцелан емайл, вис. 38 см, диаметър – 27 см Частно притежание

 

Художничката Ивана Пейчева в ателието си, 20-те години на ХХ век. Държавен архив-Сливен

 

Автопортрет, 1939 маслени бои, платно, 90 х 65 см Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен

 

Портрет на Петя Кръстева, 1934 гипс, патина, 39 х 26 х 26 см Галерия „Васка Емануилова“, филиал на Софийска градска художествена галерия

 

Рибари, 1938 смесена техника, платно, 120 х 104 см Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна

 

Над Арда, началото на 30-те години на ХХ век офорт, акватинта, 26 х 31 см Музейна сбирка Националната художествена академия

 

Натюрморт – цветя маслени бои, платно, 70 х 50 см Частно притежание

 

Стенна чиния, 30-те години на ХХ век червена глина, емайл, 25 см Частно притежание

 

Поезия сред природата, 20-те – 30-те години на ХХ век маслени бои върху платно, 25 х 30 см Частно притежание

 

Портрет на контрабасиста Асен Вапорджиев, 20-те – 30-те години на ХХ век маслени бои върху платно, 96 х 72 см Софийска градска художествена галерия

 

Целувката, 30-те – 40-те години на ХХ век теракота, 14 х 13 х 10 см Частно притежание

 

Петли, 1932 гравюра вурху дърво, 47 х 38 см Софийска градска художествена галерия

 

Разходка с лодка, 1922 маслени бои върху платно, 62 х 93 см Частно притежание

 

Летен пейзаж, 20-те – 30-те години на ХХ век маслени бои върху картон, 30 х 50 см Частно притежание

 

Декоративен проект, 1932 темпера върху хартия, 50 х 36 см Музейна сбирка на Националната художествена академия

 

Ваза, края на 20-те – началото на 30-те години на ХХ век червена глина, порцелан емайл, вис. 38 см, диаметър – 27 см Частно притежание

 

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Жан Габен и Марлене Дитрих – любов до последен дъх

На днешната дата, 17 май, през 1904 година се ражда Жан Габен – мъжът, в когото Марлене Дитрих остава влюбена до края на живота...

Ъруин Шоу: Луди има навсякъде, даже и в лудницата

Ъруин Шоу е псевдонимът на американскя писател, драматург и сценарист от еврейски произход Ъруин Гилберт Шамфоров. Роден е на 27 февруари през 1913 година...

Джим Хенсън – мъжът с душа на дете

На 24 септември 1936 година в Грийнвил, щата Мисисипи, се ражда Джеймс Мори Хенсън (Джим Хенсън), "бащата на Мъпетите", най-прочутият кукловод и майстор на...

Алис Мънро: Това е животът. Не можеш да го победиш.

На 92 години почина писателката, носителка на Нобелова награда за литература, Алис Мънро. Тя запази дискретния си начин на живот независимо от множеството литературни признания,...

Световноизвестен цигулар се възхити от най-новите акварели на Вежди Рашидов

Световноизвестният български цигулар Марио Хосен, който е за няколко дни в София, вчера гостува специално в Арт галерия Vejdi и успя не само да...