Последно

Най-четено

spot_img

новините

Паднаха перките на кабаре „Мулен Руж“, най-известният клуб...

Перките на забележителната червена вятърна мелница на фасадата на кабарето "Мулен Руж", най-известният клуб в Париж, паднаха на земята през нощта в ранните часове...

Почина режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева

Тази нощ е починала режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева. За кончината ѝ съобщи нейният съпруг проф. Боян Биолчев. Опелото ще се състои в събота в храма "Св.Седмочисленици"...

Гледаме безплатно ново българско кино от 1 до...

От 1 до 13 май зрителите в столицата отново ще имат възможност да видят безплатно изчерпателен избор от най-новото българско кино, съобщават от СБФД....

Ди Каприо играе Синатра в новия филм на...

Мартин Скорсезе ще режисира биографичен филм за Франк Синатра, в който главната роля ще се изпълнява от Леонардо ди Каприо. 81-годишният режисьор работи по...

„Сто години самота“ на Маркес става сериал по...

Стрийминг платформата "Нетфликс" подготвя сериал по романа "Сто години самота" на носителя на Нобелова награда за литература Габриел Гарсия Маркес, от чиято кончина се...

В лице

Авторът си ти

Аз съм леснодостъпен любовник

Добромир Банев, „Вдовицата в бяло“ Бодвам десетте покълнали семенца марихуана. Разсадът стана добър. Първо „вдовицата в бяло” ще извие крехка снага. После ще си има...

Има чувства, леки и неуловими… Стихотворение от Станка Пенчева

ЧУВСТВА Има чувства, леки и неуловими, като дъха на снега, на мъзгата. Те се разпръскват, преди да си им дал име, но ти помниш смътно аромата им. Има чувства,...

Примка на заблудата

Николай Петров, „Малкото сърце“ МАЛКОТО СЪРЦЕ Сребърната нишка - на кучето каишка. С нея във ръка, поела незнайно накъде... Подръпва  я. Заблудата е примка лека, ала как човек се омотава в нея! Завлича...

Смелостта да бъдеш себе си

Откъс от „Мирът е в твоите ръце“ на Ошо "Да си индивидуалност в този свят е най-голямата смелост. За да бъдеш индивидуалност, имаш нужда да...

Стъкла, натежали от чакане

Яна Вълчева, „Цената на мълчанието“ ЦЕНАТА НА МЪЛЧАНИЕТО Тя почука разпалено - като пролетен дъжд по стъкла, натежали от чакане. Вътре в тъмното сянка на някакъв мъж си доливаше...