Защо „Водопроводчиците харесват POP-ART“

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Галерия „Аросита“ представя изложба на Борис Колев

 

Мотото на своята изложба Борис Колев е формулирал доста необичайно: „Водопроводчиците харесват POP-ART”.

Още при първо „четене” става ясно, че това на пръв поглед странно мото съдържа определен ироничен, софистициран игрови подтекст. Зад външната констативност и декларативност прозират смисли, алюзии и фигури на ума, които отвеждат възприятията на зрителя далеч отвъд простодушната непосредственост и фриволния, сякаш по детски наивен пластически изказ, с който са пропити показаните опуси.

Показва се „20170219_150103-1.jpg“

Експозицията е съставена от една сравнително голямоформатна картина, своеобразен пространствен фокус, живописвана с акрил върху платно, както и от няколко съпътстващи я обекта, реализирани също с акрилни бои върху дърво, комбинирани с намерени предмети (objects trouvés).

Ако се поддам на изкушението да премина по утъпканите пътеки на обичайния изкуствоведски жаргон, бих определил стила на Борис Колев като „пост-поп арт”. В случая обаче е налице своеобразно „двойно кодиране”, характерно за постмодернистката естетика.

Показва се „20170219_152714-1.jpg“

Независимо че води началото си от една съвсем конкретна случка, посланието на изложбата неусетно прераства в нещо относително по-сериозно. Игра? Да, но не в тривиалния смисъл, а духа на онова, което навремето беше казал Шилер – човекът е човек, когато играе.

Но тази „игра” съвсем не е безобидна – зад непринудените и сякаш небрежни изображения се крият втори и дори трети план. Във време, когато очертанията между онова, което все още наричаме „изкуство” и онова, което наричаме живот все повече дифузират, когато цинизмът в обществото почти се е превърнал в норма на поведение, когато стихията на масовата култура все по-властно нивелира и релативизира стойностите от морален и мирогледен характер, на художника сякаш не му остава нищо друго, освен да улавя, подобно на чувствителна антена, някои от абсурдите и парадоксите, от които са изтъкани дните ни, да бъде едновременно дразнител и камертон на личностните и социалните измерения на „човешкото” в най-широкия смисъл на думата.

А в края на краищата, защо не „POP-ART”? Нали точно поп-артът изтрива границите между елитарната и масовата култура?

Проф. д. изк. Чавдар Попов

Показва се „e-pokana.jpg“

Изложбата можете да видите до 22 март  на адрес: София, ул. Врабча 12Б

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

                                                                                 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Натаниел Хоторн: Времето лети над нас, но оставя сянка след себе си

Натаниел Хоторн е американски писател, автор на класически творби, в които подчертава психологическите елементи на своите персонажи. Набляга върху чувството за вина, породено от...

ПЕТ ЗАКОНА НА ГЛУПОСТТА

Италианският икономист и историк Карло Чипола изпитвал нескрит интерес към проявленията на глупостта. Дългите години научна работа, а и житейският му опит, му помагат...

Жаклин Кенеди – Първата дама на любовта

Жаклин Кенеди се ражда на 28 юли през 1929 г. в Саутхамптън, Ню Йорк. Баща ѝ, брокерът Джон Бувие, напуска семейството си, когато бъдещата...

Бъртранд Ръсел: Идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения

Бъртранд Ръсел остава в историята с формулирания от него Парадокс на Ръсел, ключов за теорията на множествата в математиката. Не е криел левите си...

Папа Йоан Павел II: Брачната любов се научава ден след ден

Бившият кардинал над 30 години е имал връзка с омъжена жена, но само платоническа. Това стана ясно от документален филм на Би Би Си,...